Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Данъкът върху нетното богатство е най-благоприятният за капитализма

Той би поставил по-голямата част от капитала на икономиката в ръцете на тези, които го разпределят добре

Данъкът върху нетното богатство е най-благоприятният за капитализма

Снимка: Bloomberg

Вие сте успешен капиталист и се гордеете с това, че забогатявате, като инвестирате капитала си по-добре от повечето хора. Освен това сте достатъчно ориентиран политически, за да видите откъде духа вятърът: не непременно във ваша полза. Все пак ​​се съгласявате, че нещо трябва да се промени, за да заработи икономиката за всички.

Каква промяна трябва да подкрепите? Парадоксално е, но може да одобрите данък върху нетното богатство, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Изглежда сигурно, че данъчната тежест върху собствениците на капитал ще се увеличи. Решимостта да се харчи повече за обществени услуги и инвестиции е най-силната от десетилетия. Такова е и усещането, че когато капиталовото богатство е нараснало много по-бързо от доходите (съотношението на богатството към брутния вътрешен продукт се е удвоило от 80-те години на миналия век), трябва да нарасне и относителният му принос към хазната.

Този променящ се политически климат е тенденция, противопоставянето на която от собствениците на капитал би било напразно. Вместо това те трябва да настояват за формата на данъчно облагане, която е най-подходяща както за тях, така и за самия капитализъм. Прогресивният данък върху нетното богатство е годишен налог върху нетното състояние на данъкоплатците - техните общи активи, намалени с дълговете им - който нараства постепенно над необлагаемата сума.

Само няколко държави имат такъв данък, но сред тях са едни от най-успешните икономики в света, като Швейцария и Норвегия. В САЩ данъкът върху богатството бе предложен от Елизабет Уорън и Бърни Сандърс, двамата най-леви кандидати на последните президентски избори. Засега плановете на администрацията на Байдън да повиши данъците не издават апетит за разглеждане на такъв данък. Успешните капиталисти би трябвало да се надяват това да се промени.

Всички държави вече облагат богатствата. Те просто рядко ги облагат регулярно. Вместо това те налагат данъци върху активи, когато те се обменят от една форма в друга, както данъка върху капиталовата печалба при реализацията и гербовия данък при трансакциите, или когато активите се прехвърлят от едно лице на друго, както при данъците върху наследството и даренията. Освен това всички страни налагат регулярни данъци върху богатството под формата на недвижими имоти.

Всичко това кара капитализма да работи по-лошо. Данъчното облагане на богатството само при трансакции възнаграждава натрупването, а не инвестирането или преразпределението на капитала към онова, което капиталистите смятат за най-продуктивната му употреба. Това също така обезкуражава прехвърлянето на богатството на по-младите поколения във времето, в което те могат да се възползват най-добре от него.

Стимулите, създадени от съществуващите данъци върху богатството, са не просто неефективни. Някои от тях са направо порочни. Данъците върху наследството и даренията реално налагат по-лека тежест на тези, които живеят по-дълго или трупат повече богатство, отколкото на онези, които умират по-рано или прехвърлят активите си по-бързо. Данъците върху имуществото се налагат върху брутното капиталово богатство, така че някой с ипотека от 90 процента плаща колкото друг, който притежава директно такъв имот и е десет пъти по-богат.

Данъкът върху капиталовите печалби наказва тези, които правят най-добрия инвестиционен избор, като облага само растежа на капитала, приспадайки загубите. Той също така игнорира факта, че възможността за плащане на данъци зависи от общото състояние на човек, а не от сумата, с която то се увеличава. Най-просто казано, такъв режим преразпределя богатство от милионерите, които инвестират добре към милиардерите, които инвестират зле. Данъкът върху нетното богатство би направил обратното.

Данъкът върху нетното богатство също така е по-добър от данъците върху капиталовите доходи - корпоративни печалби, дивиденти и лихви. Общото между тях е, че колкото по-голяма е печалбата ви от инвестирането на дадена сума, толкова повече данък плащате. Отново, ако инвестирате милиард зле, може да бъдете обложен с по-малко данъци, отколкото ако инвестирате милион много добре.

При данъка върху нетното богатство данъчната тежест не зависи от възвръщаемостта. От това следва, че най-успешните инвеститори биха задържали по-голяма част от възвръщаемостта, като капиталът им ще се натрупва по-бързо. Това е данъчната версия на притчата за талантите от Новия Завет.

С течение на времето това би поставило по-голямата част от капитала на икономиката в ръцете на тези, които го разпределят добре. Моделът възнаграждава успеха и укрепва потенциала на капитализма за съзидателно разрушение. Прогресивният данък върху богатството с времето би подпомогнал растежа на по-слабо концентрираното богатство - по-скромното, но по-често добре инвестирано състояние.

Изводът е, че от всички начини за облагане на капитала прогресивният данък върху нетното богатство е най-благоприятният за капитализма, както и най-подкрепящият демокрацията на собствеността. Това със сигурност е социалният модел, който най-добре служи на капиталистите в дългосрочен план - дори на онези свръхбогати лоши инвеститори, които данъкът върху богатството би ударил най-силно.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Анализи
Петролните мултита са под натиск. Добре ли е това за климата?